триокис

Речник на българския език

трио̀кис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трио̀киси, (два) трио̀киса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород.

Грешни изписвания (3)

  • треокес
  • треокис
  • триокес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-о-кис
непълен член три-о-ки-са
пълен член три-о-ки-сът
мн.ч. три-о-ки-си
членувано три-о-ки-си-те
бройна форма три-о-ки-са
звателна форма