тримесечие

Речник на българския език

тримѐсечие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. тримѐсечия, ср. Всеки един от четирите периода от по три месеца, на които се разделя годината. Първото тримесечие на тази година.

Грешни изписвания (3)

  • тремесечие
  • тремесичие
  • тримесичие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ме-се-чие
членувано три-ме-се-чи-е-то
мн.ч. три-ме-се-чия
членувано три-ме-се-чи-я-та