трикче

Речник на българския език

трикче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трик-че
членувано трик-че-то
мн.ч. трик-че-та
членувано трик-че-та-та