трикрак

Речник на българския език

трикра̀к прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трикра̀ка, трикра̀ко, мн. трикра̀ки прил. Който има три крака. Трикрако столче.

Грешни изписвания (1)

  • трекрак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трик-рак
непълен член трик-ра-кия
пълен член трик-ра-ки-ят
ж. р. трик-ра-ка
членувано трик-ра-ка-та
ср. р. трик-ра-ко
членувано трик-ра-ко-то
мн. ч. трик-ра-ки
членувано трик-ра-ки-те