трикотаж

Речник на българския език

трикота̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Съвкупност от плетени изделия. Магазин за трикотаж.
прил. трикота̀жен, трикота̀жна, трикота̀жно, мн. трикота̀жни. Трикотажен костюм.

Грешни изписвания (4)

  • трекоташ
  • трекуташ
  • трикоташ
  • трикуташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ко-таж
непълен член три-ко-та-жа
пълен член три-ко-та-жът
мн.ч. три-ко-та-жи
членувано три-ко-та-жи-те
бройна форма три-ко-та-жа
звателна форма