трикатен

Речник на българския език

трика̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • трекатен
  • трекатин
  • трикатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. три-ка-тен
непълен член три-кат-ния
пълен член три-кат-ни-ят
ж. р. три-кат-на
членувано три-кат-на-та
ср. р. три-кат-но
членувано три-кат-но-то
мн. ч. три-кат-ни
членувано три-кат-ни-те