тризвучие

Речник на българския език

тризву̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • трезвучие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. триз-ву-чие
членувано триз-ву-чи-е-то
мн.ч. триз-ву-чия
членувано триз-ву-чи-я-та