тривременен

Речник на българския език

тривременен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трив-ре-ме-нен
непълен член трив-ре-мен-ния
пълен член трив-ре-мен-ни-ят
ж. р. трив-ре-мен-на
членувано трив-ре-мен-на-та
ср. р. трив-ре-мен-но
членувано трив-ре-мен-но-то
мн. ч. трив-ре-мен-ни
членувано трив-ре-мен-ни-те