тривиалност

Речник на българския език

тривиа̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • тревеалност
  • тревеалнуст
  • тревиалност
  • тревиалнуст
  • тривеалност
  • тривеалнуст
  • тривиалнуст
  • тревеалнос
  • тревеалнус
  • тревиалнос
  • тревиалнус
  • тривеалнос
  • тривеалнус
  • тривиалнос
  • тривиалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ви-ал-ност
членувано три-ви-ал-ност-та
мн.ч. три-ви-ал-нос-ти
членувано три-ви-ал-нос-ти-те
звателна форма