триангула̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. Метод за определяне на геодезични мрежи чрез мрежа от триъгълници, на които е измерена само едната страна и ъглите.
прил. триангула̀чен, триангула̀чна, триангула̀чно, мн. трианогула̀чни. Триангулачна точка.
прил. триангула̀чен, триангула̀чна, триангула̀чно, мн. трианогула̀чни. Триангулачна точка.
Грешни изписвания (47)
- треанголацеа
- треанголацеъ
- треанголацея
- треанголациа
- треанголациъ
- треанголация
- треангулацеа
- треангулацеъ
- треангулацея
- треангулациа
- треангулациъ
- треангулация
- треънголацеа
- треънголацеъ
- треънголацея
- треънголациа
- треънголациъ
- треънголация
- треънгулацеа
- треънгулацеъ
- треънгулацея
- треънгулациа
- треънгулациъ
- треънгулация
- трианголацеа
- трианголацеъ
- трианголацея
- трианголациа
- трианголациъ
- трианголация
- триангулацеа
- триангулацеъ
- триангулацея
- триангулациа
- триангулациъ
- триънголацеа
- триънголацеъ
- триънголацея
- триънголациа
- триънголациъ
- триънголация
- триънгулацеа
- триънгулацеъ
- триънгулацея
- триънгулациа
- триънгулациъ
- триънгулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | три-ан-гу-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | три-ан-гу-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | три-ан-гу-ла-ции | |
| членувано | три-ан-гу-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |