триангулатор

Речник на българския език

триангулатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ан-гу-ла-тор
непълен член три-ан-гу-ла-то-ра
пълен член три-ан-гу-ла-то-рът
мн.ч. три-ан-гу-ла-то-ри
членувано три-ан-гу-ла-то-ри-те
бройна форма три-ан-гу-ла-то-ра
звателна форма