триада

Речник на българския език

триа̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. триа̀ди, ж. Спец. Във философията — схема на развитие, формулирана от Прокъл и разработена от Хегел, според която развитието преминава през три фази — теза, антитеза и синтеза.

Грешни изписвания (3)

  • треада
  • треадъ
  • триадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-а-да
членувано три-а-да-та
мн.ч. три-а-ди
членувано три-а-ди-те
звателна форма