трепетен

Речник на българския език

трѐпетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

трѐпетна, трѐпетно, мн. трѐпетни, прил.
1. Който съдържа и/или издава трепет, вълнение. Трепетен глас. Трепетни движения.
2. Който предизвиква вълнения. Трепетни чувства.

Грешни изписвания (3)

  • трепетин
  • трепитен
  • трепитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тре-пе-тен
непълен член тре-пет-ния
пълен член тре-пет-ни-ят
ж. р. тре-пет-на
членувано тре-пет-на-та
ср. р. тре-пет-но
членувано тре-пет-но-то
мн. ч. тре-пет-ни
членувано тре-пет-ни-те