треньорче

Речник на българския език

треньорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-ньор-че
членувано тре-ньор-че-то
мн.ч. тре-ньор-че-та
членувано тре-ньор-че-та-та