треньор

Речник на българския език

треньо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. треньо̀ри, м. Лице, което тренира спортисти.
прил. треньо̀рски, треньо̀рска, треньо̀рско, мн. треньо̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • триньор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-ньор
непълен член тре-ньо-ра
пълен член тре-ньо-рът
мн.ч. тре-ньо-ри
членувано тре-ньо-ри-те
бройна форма тре-ньо-ри
звателна форма тре-ньо-ре