тренчкот

Речник на българския език

трѐнчкот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трѐнчкоти, (два) трѐнчкота, м. Остар. Непромокаемо пардесю с подвижна подплата.

Грешни изписвания (1)

  • тренчкут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трен-ч-кот
непълен член трен-ч-ко-та
пълен член трен-ч-ко-тът
мн.ч. трен-ч-ко-ти
членувано трен-ч-ко-ти-те
бройна форма трен-ч-ко-та
звателна форма