тренажор

Речник на българския език

тренажо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тренажо̀ри, (два) тренажо̀ра, м. Устройство за провеждане на тренировъчни упражнения, което имитира естествения апарат или средство.

Грешни изписвания (3)

  • тренъжор
  • тринажор
  • тринъжор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-на-жор
непълен член тре-на-жо-ра
пълен член тре-на-жо-рът
мн.ч. тре-на-жо-ри
членувано тре-на-жо-ри-те
бройна форма тре-на-жо-ра
звателна форма