трезор

Речник на българския език

трезо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трезо̀ри, (два) трезо̀ра, м.
1. Банково хранилище за ценности.
2. Ценност, съкровище.

Грешни изписвания (1)

  • тризор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-зор
непълен член тре-зо-ра
пълен член тре-зо-рът
мн.ч. тре-зо-ри
членувано тре-зо-ри-те
бройна форма тре-зо-ра
звателна форма