трезве

Речник на българския език

трезве съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трез-ве
членувано трез-ве-то
мн.ч. трез-ве-та
членувано трез-ве-та-та