трегер

Речник на българския език

трѐгер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трѐгери, (два) трѐгера, м. Хоризонтална греда, която служи за опора на други греди в сграда или в покривна конструкция.

Грешни изписвания (1)

  • трегир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-гер
непълен член тре-ге-ра
пълен член тре-ге-рът
мн.ч. тре-ге-ри
членувано тре-ге-ри-те
бройна форма тре-ге-ра
звателна форма