тревясал

Речник на българския език

1. тревя̀сал прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тревясъл
  • тривясал
  • тривясъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тре-вя-сал
непълен член тре-вя-са-лия
пълен член тре-вя-са-ли-ят
ж. р. тре-вя-са-ла
членувано тре-вя-са-ла-та
ср. р. тре-вя-са-ло
членувано тре-вя-са-ло-то
мн. ч. тре-вя-са-ли
членувано тре-вя-са-ли-те

2. тревясал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тревясал е производна форма на тревясам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тревясал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тревясал е производна форма на тревясам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. тревясал — мин. деят. св. прич. м. р.

тревясал е производна форма на тревясам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. тревясал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тревясал е производна форма на тревясам (мин. деят. несв. прич. м. р.).