тревен

Речник на българския език

трѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

трѐвна, трѐвно, мн. трѐвни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност.

Грешни изписвания (1)

  • тревин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тре-вен
непълен член трев-ния
пълен член трев-ни-ят
ж. р. трев-на
членувано трев-на-та
ср. р. трев-но
членувано трев-но-то
мн. ч. трев-ни
членувано трев-ни-те