требъл

Речник на българския език

требъл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-бъл
непълен член тре-бъ-ла
пълен член тре-бъ-лът
мн.ч. тре-бъ-ли
членувано тре-бъ-ли-те
бройна форма тре-бъ-ла
звателна форма