трахит

Речник на българския език

трахѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тръхит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-хит
непълен член тра-хи-та
пълен член тра-хи-тът
мн.ч. тра-хи-ти
членувано тра-хи-ти-те
бройна форма тра-хи-та
звателна форма