трахеотомия

Речник на българския език

трахеото̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Операция, при която се прави малък разрез на трахеята и през него се вкарва специална тръбичка с цел облекчаване на дишането.

Грешни изписвания (47)

  • трахеотомиъ
  • трахеотомеа
  • трахеотомеъ
  • трахеотомея
  • трахеотомиа
  • трахеутомеа
  • трахеутомеъ
  • трахеутомея
  • трахеутомиа
  • трахеутомиъ
  • трахеутомия
  • трахиотомеа
  • трахиотомеъ
  • трахиотомея
  • трахиотомиа
  • трахиотомиъ
  • трахиотомия
  • трахиутомеа
  • трахиутомеъ
  • трахиутомея
  • трахиутомиа
  • трахиутомиъ
  • трахиутомия
  • тръхеотомеа
  • тръхеотомеъ
  • тръхеотомея
  • тръхеотомиа
  • тръхеотомиъ
  • тръхеотомия
  • тръхеутомеа
  • тръхеутомеъ
  • тръхеутомея
  • тръхеутомиа
  • тръхеутомиъ
  • тръхеутомия
  • тръхиотомеа
  • тръхиотомеъ
  • тръхиотомея
  • тръхиотомиа
  • тръхиотомиъ
  • тръхиотомия
  • тръхиутомеа
  • тръхиутомеъ
  • тръхиутомея
  • тръхиутомиа
  • тръхиутомиъ
  • тръхиутомия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-хе-о-то-мия
членувано тра-хе-о-то-ми-я-та
мн.ч. тра-хе-о-то-мии
членувано тра-хе-о-то-ми-и-те
звателна форма