трасе

Речник на българския език

трасѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. трасѐта, ср.
1. Линия, с която се означава оста на железопътен път, канал и др. върху терен, план, проект.
2. Направление, линия на някакъв канал, път, връзка. Открита е повреда по трасето на телефонната линия.

Грешни изписвания (1)

  • тръсе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-се
членувано тра-се-то
мн.ч. тра-се-та
членувано тра-се-та-та