трапче

Речник на българския език

тра̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. трап

Грешни изписвания (1)

  • трапчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трап-че
членувано трап-че-то
мн.ч. трап-че-та
членувано трап-че-та-та