трапер

Речник на българския език

тра̀пер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тра̀пери, м. Ловец на дивеч заради кожата в Северна Америка.

Грешни изписвания (1)

  • трапир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-пер
непълен член тра-пе-ра
пълен член тра-пе-рът
мн.ч. тра-пе-ри
членувано тра-пе-ри-те
бройна форма тра-пе-ра
звателна форма