транш

Речник на българския език

транш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тра̀ншът, тра̀нша, мн. тра̀ншове, (два) тра̀нша, м. Спец. Парична сума като част от финансова сделка в рамките на квота.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. транш
непълен член тран-ша
пълен член тран-шът
мн.ч. тран-шо-ве
членувано тран-шо-ве-те
бройна форма тран-ша
звателна форма