трансцендента̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
трансцендента̀лна, трансцендента̀лно, мн. трансцендента̀лни, прил. Във философията на Кант — който се отнася до априорните форми на познанието (време, пространство и др.).
Грешни изписвания (15)
- трансценденталин
- трансцендинтален
- трансцендинталин
- трансциндентален
- трансцинденталин
- трансциндинтален
- трансциндинталин
- трънсцендентален
- трънсценденталин
- трънсцендинтален
- трънсцендинталин
- трънсциндентален
- трънсцинденталин
- трънсциндинтален
- трънсциндинталин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тран-с-цен-ден-та-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тран-с-цен-ден-тал-ния | ||
| пълен член | тран-с-цен-ден-тал-ни-ят | ||
| ж. р. | тран-с-цен-ден-тал-на | ||
| членувано | тран-с-цен-ден-тал-на-та | ||
| ср. р. | тран-с-цен-ден-тал-но | ||
| членувано | тран-с-цен-ден-тал-но-то | ||
| мн. ч. | тран-с-цен-ден-тал-ни | ||
| членувано | тран-с-цен-ден-тал-ни-те | ||