трансформация

Речник на българския език

трансформа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • трансвормацеа
  • трансвормацеъ
  • трансвормацея
  • трансвормациа
  • трансвормациъ
  • трансвормация
  • трансвурмацеа
  • трансвурмацеъ
  • трансвурмацея
  • трансвурмациа
  • трансвурмациъ
  • трансвурмация
  • трансформацеа
  • трансформацеъ
  • трансформацея
  • трансформациа
  • трансформациъ
  • трансфурмацеа
  • трансфурмацеъ
  • трансфурмацея
  • трансфурмациа
  • трансфурмациъ
  • трансфурмация
  • трънсвормацеа
  • трънсвормацеъ
  • трънсвормацея
  • трънсвормациа
  • трънсвормациъ
  • трънсвормация
  • трънсвурмацеа
  • трънсвурмацеъ
  • трънсвурмацея
  • трънсвурмациа
  • трънсвурмациъ
  • трънсвурмация
  • трънсформацеа
  • трънсформацеъ
  • трънсформацея
  • трънсформациа
  • трънсформациъ
  • трънсформация
  • трънсфурмацеа
  • трънсфурмацеъ
  • трънсфурмацея
  • трънсфурмациа
  • трънсфурмациъ
  • трънсфурмация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-фор-ма-ция
членувано тран-с-фор-ма-ци-я-та
мн.ч. тран-с-фор-ма-ции
членувано тран-с-фор-ма-ци-и-те
звателна форма