трансформатор

Речник на българския език

трансформа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трансформа̀тори, (два) трансформа̀тора, м. Съоръжение за изменяне на напрежението на електрическата енергия.

Грешни изписвания (15)

  • трансворматор
  • трансворматур
  • трансвурматор
  • трансвурматур
  • трансформатур
  • трансфурматор
  • трансфурматур
  • трънсворматор
  • трънсворматур
  • трънсвурматор
  • трънсвурматур
  • трънсформатор
  • трънсформатур
  • трънсфурматор
  • трънсфурматур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-фор-ма-тор
непълен член тран-с-фор-ма-то-ра
пълен член тран-с-фор-ма-то-рът
мн.ч. тран-с-фор-ма-то-ри
членувано тран-с-фор-ма-то-ри-те
бройна форма тран-с-фор-ма-то-ра
звателна форма