трансфер

Речник на българския език

трансфѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Прехвърляне на валута или злато от едно финансово учреждение в друго или от една страна в друга.
2. Прехвърляне на владението над поименни ценни книжа.
3. Прехвърляне.

Грешни изписвания (3)

  • трансвер
  • трънсвер
  • трънсфер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-фер
непълен член тран-с-фе-ра
пълен член тран-с-фе-рът
мн.ч. тран-с-фе-ри
членувано тран-с-фе-ри-те
бройна форма тран-с-фе-ра
звателна форма