транспортир

Речник на българския език

транспортѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • транспуртир
  • трънспортир
  • трънспуртир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-пор-тир
непълен член тран-с-пор-ти-ра
пълен член тран-с-пор-ти-рът
мн.ч. тран-с-пор-ти-ри
членувано тран-с-пор-ти-ри-те
бройна форма тран-с-пор-ти-ра
звателна форма