транспирация

Речник на българския език

транспирация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • транспирациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-пи-ра-ция
членувано тран-с-пи-ра-ци-я-та
мн.ч. тран-с-пи-ра-ции
членувано тран-с-пи-ра-ци-и-те
звателна форма