трансмитер

Речник на българския език

трансмитер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-ми-тер
непълен член тран-с-ми-те-ра
пълен член тран-с-ми-те-рът
мн.ч. тран-с-ми-те-ри
членувано тран-с-ми-те-ри-те
бройна форма тран-с-ми-те-ра
звателна форма