транслитера̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. В езикознанието — предаване на букви от една азбука чрез букви от друга азбука, без оглед на оригиналния им изговор.
Грешни изписвания (47)
- транслетерацеа
- транслетерацеъ
- транслетерацея
- транслетерациа
- транслетерациъ
- транслетерация
- транслетирацеа
- транслетирацеъ
- транслетирацея
- транслетирациа
- транслетирациъ
- транслетирация
- транслитерацеа
- транслитерацеъ
- транслитерацея
- транслитерациа
- транслитерациъ
- транслитирацеа
- транслитирацеъ
- транслитирацея
- транслитирациа
- транслитирациъ
- транслитирация
- трънслетерацеа
- трънслетерацеъ
- трънслетерацея
- трънслетерациа
- трънслетерациъ
- трънслетерация
- трънслетирацеа
- трънслетирацеъ
- трънслетирацея
- трънслетирациа
- трънслетирациъ
- трънслетирация
- трънслитерацеа
- трънслитерацеъ
- трънслитерацея
- трънслитерациа
- трънслитерациъ
- трънслитерация
- трънслитирацеа
- трънслитирацеъ
- трънслитирацея
- трънслитирациа
- трънслитирациъ
- трънслитирация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тран-с-ли-те-ра-ция | |
|---|---|---|
| членувано | тран-с-ли-те-ра-ци-я-та | |
| мн.ч. | тран-с-ли-те-ра-ции | |
| членувано | тран-с-ли-те-ра-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |