транслатор

Речник на българския език

трансла̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • транслатур
  • трънслатор
  • трънслатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-ла-тор
непълен член тран-с-ла-то-ра
пълен член тран-с-ла-то-рът
мн.ч. тран-с-ла-то-ри
членувано тран-с-ла-то-ри-те
бройна форма тран-с-ла-то-ра
звателна форма