транквилизатор

Речник на българския език

транквилиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. траквилиза̀тори, (два) транквилиза̀тора, м. Общо наименование на лекарства за успокоение.

Грешни изписвания (15)

  • транквелезатор
  • транквелезатур
  • транквелизатор
  • транквелизатур
  • транквилезатор
  • транквилезатур
  • транквилизатур
  • трънквелезатор
  • трънквелезатур
  • трънквелизатор
  • трънквелизатур
  • трънквилезатор
  • трънквилезатур
  • трънквилизатор
  • трънквилизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-к-ви-ли-за-тор
непълен член тран-к-ви-ли-за-то-ра
пълен член тран-к-ви-ли-за-то-рът
мн.ч. тран-к-ви-ли-за-то-ри
членувано тран-к-ви-ли-за-то-ри-те
бройна форма тран-к-ви-ли-за-то-ра
звателна форма