транквилант

Речник на българския език

транквилант съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-к-ви-лант
непълен член тран-к-ви-лан-та
пълен член тран-к-ви-лан-тът
мн.ч. тран-к-ви-лан-ти
членувано тран-к-ви-лан-ти-те
бройна форма тран-к-ви-лан-та
звателна форма