трандафор

Речник на българския език

трандафор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-да-фор
непълен член тран-да-фо-ра
пълен член тран-да-фо-рът
мн.ч. тран-да-фо-ри
членувано тран-да-фо-ри-те
бройна форма тран-да-фо-ра
звателна форма