трал

Речник на българския език

трал — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тра̀лът, тра̀ла, мн. тра̀лове, (два) тра̀ла, м.
1. Конусовидна мрежа за ловене на риба.
2. Във военното дело — устройство за откриване на подводни препятствия.
3. Устройство за откриване на мини.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трал
непълен член тра-ла
пълен член тра-лът
мн.ч. тра-ло-ве
членувано тра-ло-ве-те
бройна форма тра-ла
звателна форма —

Връзки