трактор

Речник на българския език

тра̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тра̀ктори (два) тра̀ктора, м. Самоходна мощна машина за теглене, обикн. на селскостопански съоръжения за обработване на земята или на товари. Тракторът оре.
прил. тра̀кторен, тра̀кторна, тра̀кторно, мн. тра̀кторни. Тракторен завод. Тракторна верига.

Грешни изписвания (1)

  • трактур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трак-тор
непълен член трак-то-ра
пълен член трак-то-рът
мн.ч. трак-то-ри
членувано трак-то-ри-те
бройна форма трак-то-ра
звателна форма