траектория

Речник на българския език

траекто̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. траекто̀рии, ж.
1. Спец. Във физиката — линията, която описва движещо се в пространството тяло.
2. Линията, която описва изстреляно тяло.

Грешни изписвания (23)

  • траектореа
  • траектореъ
  • траекторея
  • траекториа
  • траекториъ
  • траиктореа
  • траиктореъ
  • траикторея
  • траикториа
  • траикториъ
  • траиктория
  • тръектореа
  • тръектореъ
  • тръекторея
  • тръекториа
  • тръекториъ
  • тръектория
  • тръиктореа
  • тръиктореъ
  • тръикторея
  • тръикториа
  • тръикториъ
  • тръиктория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-ек-то-рия
членувано тра-ек-то-ри-я-та
мн.ч. тра-ек-то-рии
членувано тра-ек-то-ри-и-те
звателна форма