трагик

Речник на българския език

трагѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. трагѝци, м.
1. Автор на трагедии. Древногръцки трагици.
2. Артист, изпълнител на трагични роли.

Грешни изписвания (1)

  • тръгик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-гик
непълен член тра-ги-ка
пълен член тра-ги-кът
мн.ч. тра-ги-ци
членувано тра-ги-ци-те
бройна форма тра-ги-ци
звателна форма тра-ги-ко