травматология

Речник на българския език

травматоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с физическите травми.
прил. травматологѝчен, травматологѝчна, травматологѝчно, мн. травматологѝчни.

Грешни изписвания (47)

  • травматологеа
  • травматологеъ
  • травматологея
  • травматологиа
  • травматологиъ
  • травматулогеа
  • травматулогеъ
  • травматулогея
  • травматулогиа
  • травматулогиъ
  • травматулогия
  • травмътологеа
  • травмътологеъ
  • травмътологея
  • травмътологиа
  • травмътологиъ
  • травмътология
  • травмътулогеа
  • травмътулогеъ
  • травмътулогея
  • травмътулогиа
  • травмътулогиъ
  • травмътулогия
  • тръвматологеа
  • тръвматологеъ
  • тръвматологея
  • тръвматологиа
  • тръвматологиъ
  • тръвматология
  • тръвматулогеа
  • тръвматулогеъ
  • тръвматулогея
  • тръвматулогиа
  • тръвматулогиъ
  • тръвматулогия
  • тръвмътологеа
  • тръвмътологеъ
  • тръвмътологея
  • тръвмътологиа
  • тръвмътологиъ
  • тръвмътология
  • тръвмътулогеа
  • тръвмътулогеъ
  • тръвмътулогея
  • тръвмътулогиа
  • тръвмътулогиъ
  • тръвмътулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трав-ма-то-ло-гия
членувано трав-ма-то-ло-ги-я-та
мн.ч. трав-ма-то-ло-гии
членувано трав-ма-то-ло-ги-и-те
звателна форма