тото

Речник на българския език

то̀то — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тоту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-то
членувано то-то-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки