тотализатор

Речник на българския език

тотализа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

тотализа̀тори, (два) тотализа̀тора, м. Система на парично залагане при спортни игри.

Грешни изписвания (15)

  • тоталезатор
  • тоталезатур
  • тотализатур
  • тотълезатор
  • тотълезатур
  • тотълизатор
  • тотълизатур
  • туталезатор
  • туталезатур
  • тутализатор
  • тутализатур
  • тутълезатор
  • тутълезатур
  • тутълизатор
  • тутълизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-та-ли-за-тор
непълен член то-та-ли-за-то-ра
пълен член то-та-ли-за-то-рът
мн.ч. то-та-ли-за-то-ри
членувано то-та-ли-за-то-ри-те
бройна форма то-та-ли-за-то-ра
звателна форма