тостер

Речник на българския език

то̀стер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. то̀стери, (два) то̀стера, м. Тостър.

Грешни изписвания (1)

  • тостир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тос-тер
непълен член тос-те-ра
пълен член тос-те-рът
мн.ч. тос-те-ри
членувано тос-те-ри-те
бройна форма тос-те-ра
звателна форма