тормозене

Речник на българския език

тормозене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор-мо-зе-не
членувано тор-мо-зе-не-то
мн.ч. тор-мо-зе-ния
членувано тор-мо-зе-ни-я-та